|
|
Историята на едно вълшебно камъче
Един ден, когато се разхождах, на улицата намерих малко, бяло камъче. Много се зарадвах и си го прибрах в джоба.
Вечерта, щом си легнах, стиснах камъчето в ръка и си пожелах да стане някакво чудо. Хрумна ми, че госпожата отдавна не ме е изпитвала в училище, нямам много шестици, а иде Коледа...И така, пожелах си да имам шестици, ама много шестици!
На другия ден желанието ми се сбъдна! Бележникът ми беше пълен с шестици.Бях толкова щастлив!!!
Вечерта, стиснал вълшебното камъче, си помислих, че вече не ми се ходи на училище.Е, вярно е, че имам много приятели там, но..Много ще е хубаво да си играя по цял ден и да не уча и пиша домашни. А и тези трудни уроци-хич не ми се учат! Погалих камъчето и си пожелах вече да го няма училището ми, просто да изчезне!
На другата сутрин станах, измих се , облякох се и тръгнах за училище. О, чудеса! Училището ми беше изчезнало. Малкото камъче бе изпълнило желанието ми. После си пожелах да стана голям като татко, да ходя на работа. И това се случи, но тъй като бях неук, нищо не знаех, ме уволниха още първия ден.Тогава разбрах, че е много хубаво да си дете, да играеш ,да мечтаеш, да ходиш на училище, за да научиш много неща.
Малкото бяло камъче ме върна отново в класната стая, при приятелите ми.Бях истински щастлив! Пожелах си хората да бъдат здрави и добри, да постигнат мечтите си. Реших да хвърля вълшебното камъче, защото сега беше ред на някой друг да мечтае. Може би ще го намериш ти?!
|
