|
|
|
| 11 Януари 09, 15:53
/ Автор: elrid.cult.bg
|
| Опасни и страшни |
|
 |
|
| |
Когато чуем "дебел и плешив" ние си мислим "добродушен и спокоен". Да, но излезе, че хипопотамът (Hippopotamus amphibius - 3000—3200 кг, дължина 400—420 см, височина до плещите до 165 см ) е отговорен за най-много смъртни случаи от диви животни, повече от такива страшилища като лъвове, тигри и крокодили. Според африканците този дебеланко е най-опасното животно в Африка след комара.
Хипопотамът е извънредно енергично, непредсказумо и небоящо се от хората животно. То унищожава лодките им, без да е провокирано и разкъсва хора със своите огромни кучешки зъби и остри резци. Особено са свирепи, когато имат малки. Тогава земята се тресе от грохот, хипопотамката гръмко мучи и клати глава, подобна на гигантски чук с огромна открита уста с остри зъби.
|
 |
|
| |
Мравките булдог, срещащи се в Австралия (дължината на работничките им достига 2.5cm) са огромни агресивни насекоми с подобни на щипци челюсти и опасно жило.
Широко разпространени в Америка са мравките-войници, които са тропически вид, работничките им се делят на старши, войници и обикновени. Старшите имат клещовидни челюсти и могъщо жило.
Всеки ден колонията организира един боен рояк, който има фронт почти 14м ширина и той напредва с 30 см в минута. Тези мравки пленяват, разкъсват или прибират в бивака си всички насекоми включително хлебарки и тарантули, които не могат да избягат от тях. Понякога малки животни като птички и змии са убити с ужилване.
|
|
Африканските скитащи мравки нападат на рояци в ранна вечер. Множество членестоноги и друга плячка са заловени и оглозгани. Малки горски и домашни бозайници, ако не могат да избягат стават жертва на мравките.
|
|
Социален паразитизъм наричат взаимоотношение между организми, когато един вид "експлоатира" от друг, но не го използва за храна. Пример за такива отношения е гнездовия паразитизъм.
|
 |
|
| |
Семейство кукувици Cuculidae, обикновено не отглеждат самостоятелно своето потомство, а подхвърлят яйцата си в гнездата на други птици. Приемни родители на кукувичетата често са малки насекомоядни птици из отряд врабчови.
|
|
Кукувицата е много по-голяма от тези на които паразитира. В процеса на еволюцията са се затвърдили особености, позволяващи на кукувичето да се избави от заварените си братя и сестри. След 10 -20 часа след излюпването новороденото кукувиче започва да се опитва да изхвърли от гнездото яйцата или пиленцата до него. И то е отлично приспособено за това: широк и плосък гръб, дълги и силни крака.
|
|
По степен на изменчивост яйцето на кукувицата няма равно на себе си. Окраската му варира от бяло и нежно синьо до тъмнокафяво и даже лилаво. Яйцата може да са със или без петна. Отделните групи кукувици, снасят яйца с определена разцветка. Образът на приемния родител се запечатва в паметта на кукувичето. Когато се превърне във възрастна птица, то ще търси за своето потомство възпитател от същия вид. По този начин се подържа съответствие между яйцата на кукувицата и птиците-домакини.
|
|
Познайте кое е кукувичето яйце?
|
| |
-
 Акула
|
| |
Преди 250 милиона години на Земята се появявят предшествениците на съвременната акула. Надживяла динозаврите, достигла с времето почти абсолютна адаптация с право е наречена "идеална машина за убиване".
В ужасната паст растат зъби по 5cm на редове по хиляда и повече на ред и постоянно се обновяват. Насочени са навътре, което изключва възможността жертвата да се измъкне. Мощните челюсти са закрепени с дълъг еластичен мускул позволяващ им да се разтягат така, че с лекота да погълнат възрастен човек или да го прекъснат на две. При това могат да стискат със сила 4 t/cm2
Тялото на акулата има съвършенна хидродинамична форма, благодарение на която може да развива скорост 45км/ч. и е невероятно маневрена. Тя има и ефективна сензорна система, позволяваща да открива кръв на разстояние до 1 км даже ако един грам кръв е разтворен в хиляди литри вода.
|
-
Вълк
|
|
| |
Целият външен вид на този хищник свидетелства за мощ и отлично приспособяване за неуморим бяг, преследане и нападение на жертвите.
Вълкът (Canis lupus) има най- обширния ареал на обитаване от всички млекопитаещи, с изключение на човека. Вълците са се приспособили да живеят и в пустините, и в снежната тундра, и в гористите планини и по равнините. Когато е гладен, може да изяде до 10 кг месо, но обикновено му стигат около 2 кг, като останалото месо скрива за запас, от който понякога се възползват и други животни.
Има 42 зъба, 4 остри, закривени кучешки дълги 3.8 см, с които разкъсва жертвите си. Благодарение на широките си лапи може да тича по всякаква местност и да гази дълбок сняг. При необходимост развива скорост до 55—60 км/ч и е способен на преходи до 60—80 км за нощ.
Вълците ловуват, водени от алфа двойка, семейно или на глутници, всеки със строго определени задължения като проследяват, обкръжават и убиват жертвите. Вълците нападат слаби, болни или стари животни, изпълнявайки роля на санитари на екосистемата. Именно затова нападат и домашни животни, защото за тях те са непълноценни екземпляри.
Израженията на лицето, позата и положението на опашката отразяват различни им емоционални състояния и помагат за общуването им. Добре развитата висша нервна дейност се съчетава при вълците със сила, ловкост, отлично обоняние, слух и отчасти - зрение, бързина и други физически данни, силно повишават шансовете в борбата му за съществуване.
|
 |
|
| |
Най-големият ни познат сухоземен бозайник-хищник. Някои самци имат тяло дълго до 3 м и маса до 1000 кг. Населява една от най- негостоприемните места на Земята- северния полярен кръг. Тук целогодишно многочислените тюлени са основна храна на този хищник.
Белите мечки са отлични плувци, научното им име - Ursus maritimus значи "морска мечка" , но не са достатъчно бързи за да ловят във водата. Те издебват тюлените до дупките и нанася страшен удар с лапата по появилата се изпод водата глава и го изхвърлят на леда.
|
 |
|
| |
За разлика от другите котки, гепардите ловуват преследвайки, а не от засада. Приближават се до избраната жертва на разстояние около 10 м (практически без да се скрива), а след това се опитва да го хване на къса дистанция. Гепард развива скорост до 120 км/ч (най-бързият на сушата) и може бързо да сменя посоката на бягането.
Жертвата обикновено събаря с удар на лапа, а след това я души. Ако не успее за кратко време да настигне жертвата си, отказва се заради големия разход на енергия. Спринтът не трае повече от минута.
|
 |
|
| |
Името на опасната риба пираня Serrasalmidae, преведено от португалски е пират. Алфред Брем в своята книга "Животът на животните" пише за нея: "Лакомията на пираните, които наричат речни хиени, превъзхожда всяка фантазия, те нападат всяко животно, което се появява в района им, даже риби, по-големи 10 пъти ... Много често крокодилът се обръща в бягство пред дивия пасаж на тези риби, при това се обръща с корема нагоре. Хищността им стига до там, че не пощадяват даже своите ранени другари... Зъбите на пираните са много остри и здрави.
|
|
| |
Целият външен вид на този хищник свидетелства за мощ и отлично приспособяване за неуморим бяг, преследане и нападение на жертвите.
Вълкът (Canis lupus) има най- обширния ареал на обитаване от всички млекопитаещи, с изключение на човека. Вълците са се приспособили да живеят и в пустините, и в снежната тундра, и в гористите планини и по равнините. Когато е гладен, може да изяде до 10 кг месо, но обикновено му стигат около 2 кг, като останалото месо скрива за запас, от който понякога се възползват и други животни.
Има 42 зъба, 4 остри, закривени кучешки дълги 3.8 см, с които разкъсва жертвите си. Благодарение на широките си лапи може да тича по всякаква местност и да гази дълбок сняг. При необходимост развива скорост до 55—60 км/ч и е способен на преходи до 60—80 км за нощ.
Вълците ловуват, водени от алфа двойка, семейно или на глутници, всеки със строго определени задължения като проследяват, обкръжават и убиват жертвите. Вълците нападат слаби, болни или стари животни, изпълнявайки роля на санитари на екосистемата. Именно затова нападат и домашни животни, защото за тях те са непълноценни екземпляри.
Израженията на лицето, позата и положението на опашката отразяват различни им емоционални състояния и помагат за общуването им. Добре развитата висша нервна дейност се съчетава при вълците със сила, ловкост, отлично обоняние, слух и отчасти - зрение, бързина и други физически данни, силно повишават шансовете в борбата му за съществуване.
|
|
|
