Пълен член пишем, когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "той".

Когато думата можем да заменим с "него", пишем кратък член.

Например:

Учителят изпита Петър. - Той изпита Петър. (Него изпита Петър.)
Всички гледаха учителя. - Всички гледаха него. (Всички гледаха той.)

Крадецът се шмугна в пряката. - Той се шмугна в пряката. (Него се шмугна в пряката.)
Осъдиха крадеца.  - Съдиха него. (Осъдиха той)


Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката той/него.

Строгият учител изпита Петър. - Той изпита Петър. (Него изпита Петър.)
Всички гледаха умния учител. - Всички гледаха него. (Всички гледаха той.)
 

Когато пред думата, за която се чудите как е членувана, има предлог, тя се пише с непълен член.