При това,само с помощта на ума и чифт сръчни ръце!
Галилео Галилей (1564-1642)
Легендата разказва,че изучавайки как действа гравитацията,Галилей пускал топки с различно тегло от Кулата в Пиза,при което те падали за едно и също време.Историците обаче,се съмняват в това.Според тях,той е извършвал друг,подобен експеримент.Поставял наклонена дъска,около 6 м дълга и 0.25 м широка и по нея пускал топчета да се търкалят,като засичал времето,за което те изминавали разстоянието.Открил,че разстоянието,което изминават телата е пропорционално на квадрата от времето,за което са го изминали.
Така доказвал,че ускорението не зависи от масата на телата и ако се пренебрегне съпротивлението на въздуха,всички тела ще падат за еднакъв интервал от време,т.е. с еднакво ускорение.
Само че,как век преди появата на часовниците,Галилей е успял да толкова точно да измери времето,за което телата са извършвали движението?
Има различни предположения,но най- вероятно е като измервал пулса си.Може би е използвал музиката(все пак баща му бил известен лютиер),като върху дъската е поставял малки прагчета- като тези на лютнята- и когато топчето е преминавало през тях, изсвирвал тон.
Уилям Харви (1578-1657)
Гален предполагал,че в човешкото тяло има две отделни съдови системи.„Вегетативната” синя течност-източникът на растеж и питание,циркулиращ по вените ни,докато другата-ярко червената „витална”-се движи по артериите и активира мускулите и отговаря за движението.Невидима същност-„пневма”- тласка течностите напред-назад ,като приливи.Сърцето просто било там,разширявайки и свивайки се,подобно на ковашки мях.
Харви обаче, се усъмнил в това.
Дисектирайки змия,той притиснал главната вена –vena cava,”куха вена”-точно преди сърцето.Наблюдавал,как предсърдието се изпразнило и сърцето се смалило и станало по-бледо.Пускайки форцепса,предсърдието се напълнило отново и сърцето „оживяло”.
Притискането на аортата довело до обратния ефект-пространството между сърцето и притиснатото място се изпълнило с кръв,издувайки се като балон.
Сърцето,а не „невидимата същност” било това,което тласкало червената течност към крайниците на тялото,където преминавала в синкавите вени и се връщала в сърцето за „обновяване”.
Кръвта била една и се движела в кръг- тя циркулирала.
Исак Нютон (1642-1727)
Имало време,когато великите умове на Европа вярвали ,че бялата светлина е чиста и с фундаментална природа.Когато се сблъсквала с оцветен обект,преминавала през цветна течност или през чаша,тя някак си придобивала „цвят”-каквото и да значело това.
Седейки в тъмна стаичка, в семейното имение в Уулсторп,в главата на Нютон се зародила една идея.Той пробил дупка в стената и поставил стъклена призма на пътя на слънчевите лъчи,разлагайки светлината на правоъгълен цветен спектър.След това я прекарал през втори спектър.Отново бяла светлина.
Накрая,пропускал цветовете един по един през втората призма.Започвайки от червен и продължавайки до син,всеки цвят се отклонявал малко повече от другия.Светлината,открил Нютон,се състояла от „лъчи с различна пречупваща способност”.Бялото не било отделен цвят,а комбинация от всички останали,”хетерогенна смес от лъчи с различна пречупваща способност”.
Антоан-Лоран дьо Лавоазие (1743-1794)
През 18-ти век се ширело мнението,че нещата горят поради наличието на т.нар. „флогистон” („топлород”,”нещото”,което се съдържа в телата,за да могат да горят).
Изгаряйки парче дърво,то ще отдели тази мистериозна „есенция”,оставяйки пепел.Следователно дървото се състои от пепел и флогистон.
По същият начин,нагрявайки метал на силен огън, се образува белезникав прах.Металът е съставен от този прах и флогистон.
Лавоазие обаче го притеснявало едно нещо- след като флогистона се „изпари”,прахта с метала е по-тежка от първоначалното.Как е възможно флогистона да е с отрицателно тегло ?
Като нагрявал живак в колба забелязал,че докато се образува „прахта”,”нещо” се засмуква от околния въздух.Лавоазие изолирал газа и го нарекъл кислород.
В колбата останал газ,който задушавал огъня- този,който наричаме азот.
Горенето и ръждясването предизвикват едни и същи реакции- Лавоазие открил окислението и химическия състав на въздуха.
Луиджи Галвани (1737-1798)
Един ден в Болоня,Галвани бил поразен,виждайки как потрепва отделен от тялото жабешки крак,когато асистент пуснал генератор за статично електричество в далечния край на залата.
Същият ефект се наблюдавал и при гръмотевична буря.Нещо повече- ако жабешкото краче било окачено на кука, се случвало същото.Той заключил,че става въпрос за някакво животинско електричество.
Сънародникът му Александро Волта обаче бил съвсем сигурен,че това не е биологично електричество,а породено от допира с два различни метала – месинговата кука,закачена на желязна релса.
Въпреки,че не го съзнавали и двамата били прави.Волта- че електричество може да възникне от два различни метала(в последствие изобретява батерията),а Галвани -че съществува електричество в тялото.Той изолирал отделни нерви в дикетирана жаба и с помощта на стъклена пръчка допирал едни нерви с други.Без наличие на метал,събирайки нервите се получавала мускулна контракция.
Майкъл Фарадей (1791-1867)
В своята младост,Фарадей провел множество експерименти,доказващи връзката между електричеството и магнетизма,изобретявайки между другото динамото и електрическия двигател.Но когато бил на 53 години,изпаднал в дълбото униние.
Причина за това може би е закачливата кореспонденция с лейди Ада Ловелъс(дъщерята на Байрон),която го извадила от това състояние.Каквато и да била причината,той решил да изведе унифицирането на магнетизма и електричеството още една крачка напред- да докаже,че те са сродни със светлината.
Използвайки Лампа на Арган(маслена лампа с по -особена конструкция,почти бездимна),той насочил лъчи поляризирана светлина през стъклен блок,успоредно на който сложил мощен електромагнит.Гледайки през поляризиран филтър,той го въртял докато светлината изчезнала.Тогава включил електромагнита.
Светлината от лампата внезапно се показала.Изключил магнита и тя отново изчезнала.
Той заключил,че магнитното поле изкривява потока светлинни лъчи.
Фарадей доказал,че светлината не е нищо повече от проява на електромагнетизма.
Джеймс Джаул (1818-1889)
Лавоазие „изобличил” флогистона и преди смъртта си(факт,благодарение на един учен-небезизвестият Жан-Пол Марат-,които предложил своя теория за горенето и флогистона,но Лавоазие я отхвърлил-нещо,което Марат никога не забравил и след Революцията поискал обезглавяването му)извел идеята за „калориите”-неговото име за „нещото”,което пренасяло топлината.
Сложете метален ръжен в огнището и ще усетите как топлината се качва нагоре към ръката ви.
Според него,причината нещо да се затопля, когато го търкате,е че при самото търкане се отделят калории.Да обаче,защо колкото и дълго да търкате,калориите не свършват?
Или всяко тяло имало неизчерпаем запас от калории,или както подозирал Джаул топлината имала напълно различно естество.
С помощта на въжета,макари и окачени за тях тежести,той развъртал винт,потопен в съд с вода и внимателно отчитал промяната на температурата.
Движението на винта загрявало водата и връзката била точно измерена- издигането на 1 паунд(453,59 гр) вода изисква 772 фут-паунда работа(ок.1046 Вт).
Джаул доказва,че топлината не просто е „нещо”.Тя е вид движение.
Албърт Майкелсън (1852-1931)
Бидейки моряк,за Майкелсън,било немислимо Земята да се движи просто така в необятното пространство,без да има каквито и да е отправни точки за измерване.
Той се заел да докаже съществуването на „етер”-неподвижната сцена на Вселената и веществото,в което планетата ни плува при движението си в пространството.
В неговата опитна постановка,два лъча светлина се движат перпендикулярно един на друг.
Лъчът,които се движел срещу земната орбита трябва,предполагал той,да забави скоростта си от вятъра на етера,докато ефекта върху другия ще бъде по-малък.
Сравнявайки скоростите им с интерферометър,Майкелсън щял да изчисли движението на Земята през етера.
Само че,нещо се объркало-скоростите и на двата лъча били еднакви.С помощта на Едуард Морли,направил много по-прецизни измервания.Нито помен от етер.
Всъщност,експериментът бил чудесен провал.
Всъщност доказали,че скоростта на светлината е постоянна.
Иван Павлов (1849-1936)
Противно на историята,Павлов почти никога не използвал звънци в експериментите си с кучета.Неговите животни били далеч по-изтънчени.Те придобили рефлекси да отличават обекти,движещи се по часовниковата стрелка от такива,които се движат обратно на нея;кръгове от елипси,дори едва доловим оттенък на сивото.
Но за най-забележителния си експеримент,той използвал музика.Първо научавал кучето да отделя слюнка, когато чуе възходяща гама.Но какво ли щяло да стане,ако животните чуят същите ноти ,но в друга комбинация?
След известно обучение,кучето разделяло музиката на две групи,зависещи от това,дали са с предимно възходяща или низходяща гама.
Робърт Миликан (1868-1953)
Насочвайки лъч в катодна тръба, в електрическо поле,Джоузеф Томпсън показал,че електричеството се състои от малки частици.Само че,някой трябвало да отдели и да измери някоя от тях.
В лабораторията си в Чикаго,Миликан монтирал две кръгли месингови плочи,горната с отвор по средата,след което я осветил. Плочите свързал с 1000 волтова батерия.
С пулверизатор, Миликан разпръснал фина мъгла от масло над плочите, след което наблюдавал някои от капчиците-приличащи на малки звездички, падащи между двете плочи.
Забелязал,че някои падат надолу,докато други се насочват към горната плоча.Преминаването им през пулверизираната течност ги йонизирало,придавайки им по този начин положителен или отрицателен заряд.Използвайки хронометър,той успял да засече движението им и да изчисли заряда на електрона.
