Сайт на 4а клас - ОУ" Любен Каравелов" Ямбол 2008/2009 година

 
Сайт на 4а клас - ОУ" Любен Каравелов" Ямбол 2008/2009 година

 
Рейтинг: 3.00
(137)
Добре дошли при нас!
Ето ни и нас!
Забавления за момичета
Видео
Специално за теб!
ЗВЕЗДИ
Написано от нас
Забавления за момчета
Картички
Вицове
Помощ от приятел/учителят подсказва/
Любопитно и интересно
10-те най!
За родители
Фото Галерия
Много полезно!!!
Нашите празници
Aх, морето!


НОВИНКИ 5 клас Моята България Вижте това!

Любопитно и интересно / Животните

19 Декември 08, 12:53 / Автор: //funnyscience.hit.bg
Бяла мечка
Бяла Мечка
 
Има седем вида мечки: бяла, кафява, два вида черни (хималайска и северноамериканска), южноамериканска очилата и две южноазиатски (бърнеста и малайска).
Бялата мечка (наричана още ошкуй) е най-популярното сухоземно животно в Арктика и в същото време най-малко изученото - приблизително така казва за нея съветският изследовател С. М. Успенски. Тя е най силният хищник на Земята. Животът и също е удивителен.
Преди хората са мислели, че бялата мечка е неуморим скитник, който обикаля по дрейфуващите ледове из цяла Арктика и не се задържа никъде особено дълго. Сегашните наблюдения показват, че белите мечки са привързани към определени места, главно там, където има вода, без ледени блокове. През лятото белите мечки се разпръскват на по-голяма площ, като някои достигат почти до северният полюс (до 88 градуса северна ширина). Има още много загадки в миграцията на белите мечки. От 1966 година зоологът от Аляска Джек Лентър е белязал над 200 бели мечки.
По-късно някои от тях са били открити на 1000 км, а други - почти на същото място, където са били белязани. Белите мечки пътешествуват из Арктика с дрейфуващите ледове, които в бавен, но в постоянен кръговрат се въртят като гигантска въртележка заедно с водите на Северният ледовит океан по часовниковата стрелка - от Гренландия например към Канада, Аляска и по-нататък към сибирските брегове.
Въпреки че Северният ледовит океан има малко по-голяма площ от Европа, в него няма твърде много място за белите мечки. Островите в океана и на места крайбрежието на близките континенти са истинската родина на тези животни. През есента край някой затрупан със сняг склон заспиват летаргичен сън бременните женски. Тук се раждат и мечетата. Следователно от тук белите мечки започват своето странствуване по ледовете.
В някои райони на Арктика през зимата спят всички или почти всички бели мечки, но другаде - например на о. Врангел - само бременните женски. Има данни, че там ежегодно зимуват средно по 250 бели полярни жителки.
Бялата мечка изравя своето зимно леговище в снежните преспи на брега. Към него под снега води проход, дълъг около 2-3, а понякога 6 метра. Преди да потъне в зимен сън, тя оформя преграда от сняг пред входа на бърлогата си. Виелицата ще натрупа нови преспи върху този "ветрови заслон" и ще я скрие от студа и от чуждите погледи. Колкото и студено да е навън, в бърлогата се поддържа температура, близка до нулата!
През декември - януари, а понякога и през февруари женската ражда едно - две, рядко три - четери мечета. Те са безпомощни - глухи, слепи. На три дни са дълги само 30 см и тежат малко повече от 1/2 кг. За да не замръзнат, женската ги държи между лапите си и ги топли с дъха си. През март цялото семейство напуска зимното си убежище. По снега обикновено вървят един зад друг - най-отпред майката, а след нея във върволица децата. Тя не ги допуска до водата, докато не навършат година. Избягва да ги води и по сушата. Най-много пътешествуват по ледовете. Там е безопасно за малките - няма хора и вълци. Женската кърми малките си почти до едногодишна възраст. Минават пролетта и лятото, настъпва нова зима. Майката не ги изоставя и всички лягат да спят заедно в бърлогата. Двегодишните мечета могат вече и без майка си и затова се отделят за самостоятелен живот, но понякога остават при нея още една година.
Кой не е виждал бяла мечка? Тя е честа гостенка в зоопарковете. Няма нужда да описваме как изглежда. Ще напомним само, че носът и е черен, а кожата и - бяла и през зимата, и през лятото (а не като при полярната лисица или полярния заек, които са бели само през зимата). Долната страна на лапите и е обрасла с гъста козина, а пръстите приблизително на половината от дължината са съединени с плавателна ципа. Белите мечки плуват и се гмуркат отлично. Те могат да стоят под водата около 2 минути, но рядко се потапят на дълбочина повече от 2 метра. Бели мечки и дори женски с малките са били виждани неведнъж навътре в открито море. Те плуват със скорост 4-5 км/ч, без да ги тревожи това, че наблизо не се вижда нито суша нито ледове.
Бялата мечка лови тюлени не само върху леда, промълвайки се предпазливо към тях. Обичайният и начин на "атакуване" откъм морето е следният: близо до лежбището на тюлените тя внимателно, без плясък и шум, се смъква във водата и се насочва към тях; щом ги приближи, безшумно се гмурва, след малко изкача над водата край самото лежбище, бързо се покатерва на леда и така им отрязва спасителния път към водата.
Бялата мечка се катери отлично по отвесните ледени "стени", но може да скочи върху леда направо от водата дори височината му да е 2 метра над водата.
През пролетта бялата мечка се храни предимно с тюлени, и то главно с млади. През лятото менюто и е по-разнообразно - риба, уловена в плитчините, леминги и полярни лисици. На брега, когато е гладна, яде също мърша, дребни сочни плодове, водорасли, мъх и лишеи.
Бялата мечка е най-едрият сухоземен хищник. В сравнение с нея лъвът и тигарът изглеждат дребни. Средната маса на женските бели мечки е 310 кг, а на мъжките - 420 кг, но ако животното е особено едро и добре охранено, има много натрупана тлъстина за зимата и може да достигне и 1 тон!
Хората продължават да убиват белите мечки. На арктичните острови на север от Америка преди 10 години ежегодно се били унищожавани около 600, а в района между Гренландия и Шпицберген - още 150 - 300 бели мечки.
Такива са приблизителните данни. Кой ли може да знае точната цифра?
На Международната конференция в Аляска през 1956 г. било прието решение навсякъде да се забрани ловът на женски с малките им, а бялата мечка била обявена за "животно с международно значение".Една година по-късно тя била включена заедно с още 300 други вида бозайници в първият том на Червената книга като животно, което е заплашено от пълно унищожаване.
Според приблизителни данни на Земята има само 10 - 20 хил. бели мечки.
 
 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2109