 Виктор Самуилов е български писател и поет, преводач от руски език, сценарист и карикатурист. Автор е на множество книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки.През 1970 година Самуилов завършва българска филология в Софийски университет. Работи като редактор във вестник „Народна младеж“ (1970-1974) и вестник „Български воин“ (1974-1978), а от 1978 година — като редактор и сценарист на анимационни филми в Студио за анимационни филми „София“.
Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник „Тримата глупаци“, излизал от 1991 до 1999 година. В него Самуилов заема поста „безотговорен редактор“.
Пише стихове, сценарии на анимационни филми, текстове на песни, стихове за деца. Карикатурист. Преводач. Автор е на стихосбирките "Моментално фото" (1972), "Нощем тръгват снегорини" (1977), Конецът между нас и небесата" (1988), на сатиричните книги "Няма как" (1982), "Ни Бог, ни дявол, ни муза" (1989), на поетичните книги за деца ""Безсърдечен грамофон" (1982), "Домашно море" (1983), "Ей така" (1987), "Между нас да си остане" (1989),Ние мушмороците“ (2004) „Опако дете“ (2005).
НА КОГО ПРИЛИЧАМ
Ако пия свойто мляко,
без да ме подсеща някой,
ако в шепа се прозявам,
ако в касичка спестявам,
за да мога да си купя
нов аквариум със гупи,
ако с гостите на татко
поседя съвсем закратко,
а накрая ги изпратя
с „Питат ли ме дей зората”,
ако всичко искам с „моля”,
а не се налагам с воля,
ако книжките опазвам... -
то тогава мама казва,
че на нея съм приличал!
Но в калта ако съм тичал
и съм вир-вода до кости,
ако скитал съм по гости,
дето черпят до насита
с кока-коли, с малебита,
ако глупост съм изръсил,
ако зяпна с пръст в носа си,
ако семки вкъщи лющя,
ако гущера си пущам
върху кухненската маса... -
съм приличал на баща си!
На кое да вярвам - ха де?
Снощи пък преспах у дядо
и дочух как баба каза:
”Внукът ни на тебе мяза.
Де що има лампи - светнал...
Целият на теб се метнал!”
ОТМЪЩЕНИЕ
Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък - да каже стихче подир нея.
Ако мойте гости ги похвалят: "Бравооо!",
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най-най-смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща
зъбките да мият и след миг да лягат.
Точно тъй. Да лягат и да спят вед-на-га!
МОЯТА ВОЙНА
Снощи даваха филм за войната
в непозната арабска страна.
Аз дори и за царска заплата
не бих тръгнал да водя война.
Аз дори и с компютърна пушка
не играя на бойни игри.
Не понасям, макар и наужким,
да се целят и в коте дори...
Бих воювал обаче, не крия,
чак дордето грогясам съвсем,
ако с моя противник се бием
с торта "Гараш" и с ягодов крем!
КОЙ ПРЕКАЛЯВА
Щом се прибера - от прага
сто въпроса се изричат:
"В колко трябваше да лягаш?",
"На какво си заприличал?",
"Мозък имаш ли в главата?",
"Жаба в джоба ли се носи?"...
А разправят, че децата
прекалявали с въпроси!
ЗАЕТОСТ
Всеки ден с нещо зает съм до гуша:
бяхме във вторник на куклен театър,
завчера с мама търчах за ботушки,
вчера скучахме на гости със тати,
днеска пък вкъщи се чисти и готви,
утре - на кино (за баба забава!)...
Чак във неделя сме с Гого на локви!
(Ако пороят не спре дотогава.)
ДОБРИЧКИЯТ ДЯДО
Капе сос, хвърчи пюрето...
Как така, не знам,
ставам целият в лекета,
седна ли да ям.
И отново, и отново
хокат ме отвред:
"Виж се бе, прасе такова!
Кой ще те пере?"
"Ставай! Няма да закусваш!
Махай се оттук!"
Само дядо ми съчувства.
Той и никой друг.
И за да не се ядосват
с мене всеки ден,
дядо взе да се лекьосва
повече от мен.
|
