|
|
|
| 01 Февруари 09, 20:40
|
| Открадването на огъня или за Прометей |
|
Прометей
Прометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата Климена, а негови братя
Прометей
Прометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата
Климена, а негови братя били Атлант, Менойтий и Епиметей, бащата на Девкалион. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнемат властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи. Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал  знания.
Титанът откраднал и им дал даже божествения огън от Олимп. Така животът им станал по-щастлив. Тогава разгневеният Зевс наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при Прометеевия брат Епиметей. Въпреки предупрежденията на мъдрия си брат, Епиметей бил запленен от красотата на Пандора и се оженил за нея. В неговия дом имало голяма, плътно затворена урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Веднъж, когато останала сама, любопитната Пандора тайно отворила урната. Тогава всички злини и нещастия се разпръснали по земята и животът на хората станал труден и изпълнен със зло. Когато капакът бил затворен отново, на дъното останала само Надеждата.
Само тя не успяла да излети, защото Зевс не желаел това. Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гърмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки - денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново. Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: "Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба.
" Минавали векове, титаните отдавна се помирили със Зевс, покорили му се и признали властта му. Те дошли грамадни и могъщи на края на земята, до скалата, където лежал прикованият им събрат и започнали да го убеждават да се подчини на гърмовержеца. Самият Зевс забравил вече предишния си гняв. Властта му била силна и вече не се страхувал от нищо. Вече не управлявал
света като тиранин, а зачитал законите и покровителствал хората. Само едно нещо го безпокояло - тайната, която знаел единствен Прометей. Затова бил готов да го помилва, ако му разкрие съдбовната тайна. В това време, търсейки градината на хесперидите, откъдето трябвало да откъсне златните ябълки, край скалата, на която бил прикован титана, минал великият герой Херакъл. Той бил ужасен от мъченията, на които бил подложен Прометей и душата му се изпълнила със състрадание.
Изведнаж, високо в небето размахал криле огромният орел, който се спускал към скалите, за да се отдаде на кървавия си пир.Херакъл грабнал своя лък, поставил смъртоносна стрела и опънал тетивата. Високо се извила стрелата и пронизаният орел паднал в морето. В същият миг, от Олимп долетял бързоходният Хермес. Той обещал незабавно освобождение на титана, ако разкрие тайната си на Зевс. Най-сетне могъщият Прометей се съгласил и казал: "Нека Зевс не встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото прокуващите мойри са предрекли, че който и да е мъжът й, от него ще роди син, който ще е по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и техният син ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция." След като разкрил тайната, Херакъл разбил с тежкия си боздуган оковите му и изтръгнал острието от гърдите му. Изправил се освободен могъщият титан. В същото време, отказвайки се от безсмъртието си в негова полза, в подземното царство на мъртвите слязъл мъдрият кентавър Хирон, за да се избави от страданията, които му причинила случайно нанесената от Херакъл рана.
били Атлант, Менойтий и Епиметей, бащата на Девкалион. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнема
Прометей е един от титаните в древногръцката митология, син на титана Япет и океанидата Климена (или на Азия, или Темида). Брат на Атлас, Епиметей и Менетей. Името му означава „мислещ предварително“. Откраднал огъня от Олимп и го дал на хората. За наказание, по заповед на Зевс, бил прикован на скала в Кавказ и обречен на непрекъснати мъки. Всеки ден идвал орел да кълве черния му дроб, който заздравявал през нощта. Тези мъки, според различните автори продължили между неколко столетия и 30 000 години. Накрая Прометей бил спасен от Херкулес, който убил със стрела орела. Прометей е баща на Девкалион, които заедно със съпругата си Пира били единствените хора, оцелели след Потопа. В древногръцките митове е представен като човеколюбив, ненавиждащ тиранията, борещ се за правда.
т властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи. Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал знания. Титанът откраднал и им дал даже божествения огън от Олимп. Така животът им станал по-щастлив. Тогава разгневеният Зевс наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Въпреки предупрежденията на мъдрия си брат, Епиметей бил запленен от красотата на Пандора и се оженил за нея. В неговия дом имало голяма, плътно затворена урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Веднаж, когат останала сама, любопитната Пандора тайно отворила урната. Тогава всички злини и нещастия се разпръснали по земята и животът на хората станал туден и изпълнен със зло. Когато капака бил затворен отново, на дъното останала само Надеждата. Само тя не успяла да излети, защото Зевс не желаел това. Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гърмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки - денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново. Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: "Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба." Минавали векове, титаните отдавна се помирили със Зевс, покорили му се и признали властта му. Те дошли грамадни и могъщи на края на земята, до скалата, където лежал прикованият им събрат и започнали да го убеждават да се подчини на гърмовержеца. Самият Зевс забравил вече предишния си гняв. Властта му била силна и вече не се страхувал от нищо. Вече не управлявал света като тиранин, а зачитал законите и покровителствал хората. Само едно нещо го безпокояло - тайната, която знаел единствен Прометей. Затова бил готов да го помилва, ако му разкрие съдбовната тайна. В това време, търсейки градината на хесперидите, откъдето трябвало да откъсне златните ябълки, край скалата, на която бил прикован титана, минал великият герой Херакъл. Той бил ужасен от мъченията, на които бил подложен Прометей и душата му се изпълнила със състрадание. Изведнаж, високо в небето размахал криле огромният орел, който се спускал към скалите, за да се отдаде на кървавия си пир. Херакъл грабнал своя лък, поставил смъртоносна стрела и опънал тетивата. Високо се извила стрелата и пронизаният орел паднал в морето. В същият миг, от Олимп долетял бързоходният Хермес. Той обещал незабавно освобождение на титана, ако разкрие тайната си на Зевс. Най-сетне могъщият Прометей се съгласил и казал: "Нека Зевс не встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото прпрокуващите мойри са предрекли, че който и да е мъжът й, от него ще роди син, който ще е по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и техният син ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция." След като разкрил тайната, Херакъл разбил с тежкия си боздуган оковите му и изтръгнал острието от гърдите му. Изправил се освободен могъщият титан. В същото време, отказвайки се от безсмъртието си в негова полза, в подземното царство на мъртвите слязъл мъдрият кентавър Хирон, за да се избави от страданията, които му причинила случайно нанесената от Херакъл |
|
